Sep 8, 2023, 3:11 PM

Какъв да стана?

  Poetry
892 2 11

Имам си грижа сериозна, голяма…                                      

Когато порасна какъв ли да стана?

Повярвайте, трудно е чак от сега

от сто мечти една да избера.

 

Застанал съм на труден кръстопът…

Учител май е правилния път!

Учителят е извор чист на знание,

на обич, мъдрост и на възпитание!

 

Ракета мисля да изобретя

и с нея в космоса да полетя.

Дори аз честичко сънувам

до Марс свободно как пътувам.

 

Шофьор да бъда ми се иска.

Но може ли водач без книжка?

Сега ще карам само за фасон

автомобил, направен от… кашон!

 

А най-щастлива ще е баба,

когато личен лекар стана.

Ще уча, няма да хитрувам!

Болежките безброй ще излекувам.

 

Ако попитате за моето мнение,

всяка професия има значение!          

Много са те, но за всяка една

са нужни знания , сърце и душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иржи, успеем ли да подпомогнем децата в своя избор без натрапчиво вмешателство, значи сме си свършили работата. Сърдечно ти благодаря за коментара и подкрепата!🌼
  • Децата наистина имат по сто желания, докато пораснат и осъзнаят истинското. Докато първите се менят според примерите, които наблюдават, а тези истинските понякога са голяма дилема- да са съобразени със желанието, бъдещето поприще за тях и много други неща...А ти си голяма познавачка на детската душа и си се забавлявала с тези желания! Желая ти успех, Дани!
  • Дани, това че познаваш децата си личи ясно. Малко са като тебе, които успяват да изградят истински, интересен и забавен лиричен образ на дете. А да се пише за деца е много трудно, защото трябва да е много хубаво.
  • Люси, вкуса, потребността, психологията на децата познавам отлично, може би това ми помага да пиша с лекота за тях. И сега ми липсват ... Още веднъж ти благодаря! 💖
  • Дани, напълно съм искрена. Имаш талант.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...