какъв е цветът на
самотата
може би прилича
на опушена
от цигарен дим
посърнала завеса
с остатък
от аромат на нещо
нещо толкова отдавна забравено
че вече почти го няма
освен
ако подсъзнателно го чувстваш
някъде дълбоко
тъй дълбоко
че не знаеш -
то все още е
там
или
самотата е с цвят на дъжд
който отмива всичко
докато не усетиш
как в теб се разлиства
надежда
© Ласка Александрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
