Калени в кръв и кал, и бира
Калени в кръв и кал, и бира,
пред нищо войните не спират.
Крадат и бият, и умират,
пред нищо войните не спират.
В полето газят, колабират,
пред нищо войните не спират.
Когато падне мракът, спират,
гърлата си от вик раздират,
тогава чак ли те разбират,
че войните не се намират?
Войната свърши, те разбират,
че време е да се прибират,
оръжията да събират
и в мир и пек да се намират.
Но вместо да се регистрират
и мирно вкъщи да простират,
войните не се прибират,
а продължават да измират.
Едни от тях се дегизират,
главите си херметизират,
до смърт душите си дрогират,
а после тихо колабират.
Когато войните измират,
сърцата трепко се прибират,
жените плачат и не спират,
а небесата в гръм вибрират.
© Нико Ников All rights reserved.
