Nov 12, 2013, 6:27 PM

Калинка

  Poetry » Love
543 0 1

Как искам да се кротна
след толкова лета!
Да си стоя на топло
и книжки да чета.

Знам, гълъбите скоро
ще литнат на ята,
ще кацнат на балкона
за някоя троха.

Калинките и те са
с божествени крилца
в одежди на принцеса
в зелените листа.

В избраната посока
политат без компас -
за теб подават жокер
да те намеря аз.

Не знаят, че те чакам
при мен да дойдеш ти,
когато в полумрака
камината пламти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...