Кално стихотворение
674
0
3
Пиян, веднъж затънах в кал
и както лазех си, парцал
напипах – мръсен, стар, прогнил.
Но толкова се бях напил,
че ми се стори чист и бял
оръфаният стар парцал.
Загребах с пълни шепи кал
и стария изгнил парцал
изваях в кукла - бюст, лице
направих ù, ала сърце
забравих. Ех, да бях ù дал!
А то – парцали, пълни с кал.
С целувка вдъхнах ù живот
и вдъхновен от този плод
на своя гений, аз реших,
че съм Творец. Ала сгреших,
взех за проява на живот
играта си на кукловод.
И бях щастлив, и влюбен бях,
и бях доволен, и без страх
парцала кален и студен
приех да стане част от мен.
Когато после изтрезнях,
че сам съм буца кал, видях.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
