Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя,
камбана съм във храма на душата.
Изпяла най-кървящите и пламенни слова,
събрала се във болка осъзната.
Не ме е страх от тъмното, та аз съм светлина,
свещица восъчна в иконостаса.
Изплакала сълзите си, на кладата горя,
приела тежка карма прокълната. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up