Камбана яростна в душата ми
На сън видях се в друг един живот - изправен,
въстанал гневно срещу всички богове –
аз, простосмъртният - на себе си оставен,
поискал бъдещето сам да си кове!
„Е, как?!” – изсмяха се ехидно боговете.
Изпратиха срещу ми силни ветрове.
И суша, като смърт, надеждите помете.
И давеха ме злобно кални дъждове.
Трещяха гръмотевици - да ме уплашат.
И мълниите мятаха стрели към мен.
До дъното изпих горчивата си чаша,
изпратена ми да запомня този ден!
Платих цена за неразумната си мисъл -
неимоверно скъпа за един живот
и договор за векове напред подписах –
да не повтарям пак безумния си ход!
Събудих се унил, потиснат, мрачен. Тежък
товар понесъл зарад цял човешки род...
Но утрото – така прекрасно, светло, свежо,
обратно върна ме в реалния живот.
Така ли, казах си, това съм го сънувал?!..
И към небето пак заканих се с юмрук.
„Какъв е този, дето се е разбунтувал?
Да плаши Бога може само някой луд!”
Дълбоко в мен, във отговор на тези думи,
сърцето, клетото, издаде стон нечут.
Камбана яростна в душата ми безшумно,
безспир, без отдих се заблъска: „Луд...луд...луд!”
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Руми!...
-
Прекрасен стих!А колкото до лудостта,благодарение на тях има събития!Благодаря за емоцията,Роби!
-
Благодаря ви за отзивите, Александър и Валя, макар и с голямо закъснение!...
-
Страхотен стих! Бунтарски! Допадна ми!
-
Твоето отношение към коментарите и отговора ти са прекрасни! Радвам се, че мога да чета и коментирам твоите произведения и вълнения!
-
Благодаря за прочита и коментарите,Вили, Нина, Влади, Любо, Пепи, Роси, Александър, Албена, Алекс и teis !...Бъдете вдъхновени, приятели!...
-
Поздрав и от мен, Роби! Страхотен си!
-
Много надъхан стих! Представям си те как размахваш юмрук към небето, тая картинка е пред очите ми. Не знам изобщо къде ти е летвата, постоянно я надскачаш. Поздрави и от мен
-
Роби, великолепно си пресъздал в поетична форма човешкия стремеж сам да бъде господар на живота си и съдбата си, т. е. да бъде бог. Очевидно е обаче противоречието на този стремеж с действителността. Дори за атеиста е ясно, че в света действат закони(физични, химични, биологични,...), които човек нито е измислил, нито може да промени. В неговите възможности е да опознава, да изучава тези закони и да твори, съобразявайки се с тях. Да, човек има свободата да живее или в хармония с природните и нравствени закони, или следвайки някакви собствени желания и правила(които ще направят живота му ад, щом противоречат на обективните). Такъв избор(да живееш, без да зачиташ обективните природни и нравствени закони) наистина е безумие - "луд... луд... луд..."Поздравявам те за чудесния замисъл и убедителната му реализация!
-
Пишеш страстно и изразително, но това, срещу което се бунтуваш, съм го виждал само у хората и в боговете, които те са измислили и създали. Човека иска да бъде бог, сам да си кове бъдещето и да владее над живота си и над всичко и всички около себе си. Но не постига нищо друго освен несправедливост, неудоволетворение и растящи егоизъм и гордост. Аз бях като теб. Но когато познах истинския Бог, който е измислил и създал хората, сърцето ми се изпълни с щастие и станах по-търпелив и съчувствителен към хората, макар и толкова лоши. Моето сърце бие звънко и тържествено: любов, любов, любов! Когато обичам, се чувствам свободен от всичко зло на света!
-
Браво!
-
Този сън, май е провокиран от годишнината на Апостола?! Една птичка пролет не прави, но си има своите последователи, което означава, че ще дойде. Привет, Роби!
-
Почитания!
-
!!
-
Невероятен стих, Роби. Но то ти не можеш други Луд, луд...колко да си луд.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
