На сън видях се в друг един живот - изправен,
въстанал гневно срещу всички богове –
аз, простосмъртният - на себе си оставен,
поискал бъдещето сам да си кове!
„Е, как?!” – изсмяха се ехидно боговете.
Изпратиха срещу ми силни ветрове.
И суша, като смърт, надеждите помете.
И давеха ме злобно кални дъждове.
Трещяха гръмотевици - да ме уплашат.
И мълниите мятаха стрели към мен.
До дъното изпих горчивата си чаша,
изпратена ми да запомня този ден! ...