Камбана яростна в душата ми
На сън видях се в друг един живот - изправен,
въстанал гневно срещу всички богове –
аз, простосмъртният - на себе си оставен,
поискал бъдещето сам да си кове!
„Е, как?!” – изсмяха се ехидно боговете.
Изпратиха срещу ми силни ветрове.
И суша, като смърт, надеждите помете.
И давеха ме злобно кални дъждове.
Трещяха гръмотевици - да ме уплашат.
И мълниите мятаха стрели към мен.
До дъното изпих горчивата си чаша,
изпратена ми да запомня този ден!
Платих цена за неразумната си мисъл -
неимоверно скъпа за един живот
и договор за векове напред подписах –
да не повтарям пак безумния си ход!
Събудих се унил, потиснат, мрачен. Тежък
товар понесъл зарад цял човешки род...
Но утрото – така прекрасно, светло, свежо,
обратно върна ме в реалния живот.
Така ли, казах си, това съм го сънувал?!..
И към небето пак заканих се с юмрук.
„Какъв е този, дето се е разбунтувал?
Да плаши Бога може само някой луд!”
Дълбоко в мен, във отговор на тези думи,
сърцето, клетото, издаде стон нечут.
Камбана яростна в душата ми безшумно,
безспир, без отдих се заблъска: „Луд...луд...луд!”
© Роберт All rights reserved.
