Камбаните без покрив
на Надето (Patrizzia)
... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...
Надежда Ангелова
Постой минута – пет... Сварих кафе
и по цигара да запалим двете.
Димът ти пречи? Щипка енфие
ще притъпи горчивината. Ето!
Та, казваш ми, не случи на душа –
наместо нея, игленик се падна.
С иглите... ти уших хастар и шал.
(от грижи станах мъничко досадна)
Ще заличим в пробоите кръвта –
хастарът ще попие всяка диря,
че хищникът обостря сетива,
от километри жертва си намира.
До грях затягаш шала... Дай на мен!
Заплиташ сякаш примка на бесило.
Уших го в бяло... да ти бъде ден!
И плътен – щит срещу бодли и вили.
Красива си! Приличаш ми на храм –
душата ти досущ камбанария,
пробита от градушките, но там
камбаните без покрив даже бият.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
