Камък
КАМЪК
“Не се облягай на объл камък...”
Роза БОЯНОВА
“Камък, изоставен насред полето,
издялан от незнайна ръка по незнайни правила.”
Роберто КАЛАЗО за Талейран, “Руините на Каск”
Ръбат и крив – не ставам за основа,
не съм ви дялан камък за строежи...
Лежа в полето – къс скала сурова –
ненужно тромав, грапав и наежен.
И се гордея с профила си остър
и с всеки режещ ръб, с грапавините...
Да бъдеш кръгло-гладък днес е просто –
чакъл, отмит в коритото на дните.
Защото дните са река бурлива,
порой неукротим – отприщен, кален! –
и яростното Време ни залива,
и си играе с нас, и ни търкаля...
...и бавно стърже острите ни скули
и ни извайва обли, и ни стрива –
едни такива гладки кръгли нули
– не още мъртъвци, но не и живи –
пълнеж в бетона, просто пясък ситен,
лишен от правото да е опора...
Гърми коварната река на дните,
търкаля стръвно камъни и хора
и обли и удобни най-накрая
изхвърля ни по двата стръмни бряга.
Но умният от памтивека знае:
на обли камъни не се обляга!
А аз съм стар, но остър и наежен,
ръбат и грапав, прост отломък скален...
Наистина, не ставам за строежи,
но знам със сигурност –
не се търкалям!
© Валентин Чернев All rights reserved.
