Mar 1, 2006, 9:36 PM

Камък на пътя

  Poetry
1.1K 0 1

По пътя към мен не тръгвай ти

със мене спътнико недей върви.

Миг преди да тръгнеш спри!

В крайпътен камък превърни ме

като загуба маркирана остави ме.

В огън буен превърни ме -

пепелта в жаравата да тлее.

Пламък от късче чужд живот -

това не е огънят на нашия живот.

По пътя дълъг продължи

и назад не се обръщай ти.

Мен в забрава превърни и

една забрава на пътя остави.

Камъкът на пътя там ще си стои

една загуба завинаги ще си маркирал ти.

Една забрава завинаги остава...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рамона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...