Да пия, да пия, да пия
Пророкувам в нощта, под звездите.
Бродят тръпки в гърдите ми пак.
И в тълпата ти диря очите.
И те губя във страшния мрак.
Животът е бясна река..
С много дънери, ями и тиня.
Ах, копнея за твойта ръка,
както иска поклонник светиня,
да държа, да докосвам, да топля,
да обхождам със устни додето,
съблечеш своята рокля,
и пред мен ти остане сърцето.
Две сърца, голи, туптящи,
огнени, и от твоята шия
страсти на капчици, врящи,
да пия,да пия, да пия..
А сетне пиян аз от теб,
да се гмурна и да изчезна,
че съм гладен мечтаещ за хлеб,
че съм камък потъващ във бездна.
© Лебовски All rights reserved.
