Добре си пийвах снощи общо взето,
студена водка, с фанта за мезе.
За к'во ми требеше да юркам нето,
то секи май от глупостта си мре.
Разстроих са. Като пишман китара,
направина в Кремона - Казанлък.
И изтрезнях. Уф, мамата му стара,
щото са замислих... Съм балък!
У нашту селу, кмето си е кмет.
'Нтилигентин... С убава кметица!
Щом пръкне сам, като мухи на мед
гу гонят вси - женици и вдовици.
Наливам водка, ма не ми върви...
Тя мислата ма гложди, като черъв.
Той, Хамлет с тва - To be or not to be
в главата ми пикира като жерав.
Баш зех решение. Сега ша си налея.
Ша са напия с визия и форма.
В градо отивам вечи да живея
и кмет ша бъда, имам си платформа.
Написах сичко на една салфетка.
Систематично. Сипвам си отново.
Вакантно място има. Търся тетка,
да стане с мен... Кметица наготово.
Обмислил съм идейно секи ред.
В градо, такова, те не са виждАле.
Ша бъда с много главна буква Кмет,
па кандидатете са педерасти и абдале.
А после имам шанс, за депутатин.
Па и министър може би ша бъда.
И Путин бил е кмет, ма глей - е...бати
начело на Русия са намърда.
Русия споменах и съм в момента.
Ша стане като там, да го таковам...
Путин им са казва президента,
а първата им мис е КУРникова.
Поантата е по песен на М. Динев.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.