Почивка малка ще си дам
и няма нищичко да пиша.
Понякога изпитвам срам,
че стиховете ми не дишат.
Някак бързо се изписах
като въгленче по камък.
Уморих се и кандисах
да строя със думи замък.
Доброто в него да живее
под словесните колони,
слънцето додето грее
и сянката додето гони!
© Исмаил Али All rights reserved.
Твоите пожелания да са твои състояния!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
