Капан
Капан е сърцето! Капан за бизони!
По-меко от хляба насъщен,
а щракне ли челюст – с любов и грижовно –
и двата ти крака са вътре!
Във същия миг ти се срутва всемирът,
отломките падат във кухото,
а Господ и дявол ти гледат сеира –
невидими, неми и глухи!
Не ти е за пръв път така да се хванеш!
Познаваш отлично модела.
С две капчици хитрост ще счупиш капана,
но нямаш! Смени я за смелост,
пък тя помъдря и се плаши, днес просто
е мътна утайка от вино,
А в твоя капан ферментира въпросът:
„ Да бъдеш или... да подминеш?“
© Петя Божилова All rights reserved.
