Jan 18, 2005, 8:08 PM

Капчица живот

  Poetry
1.7K 0 0
Тя за мене е една -
вечно усмихната жена.
Красива, нежна и добра,
като момина сълза.

Щом видя ли я аз, 
потръпвам в този час.
Дори за миг кратък и вълшебен,
но той си ми е някакси потребен.

Тя изпълва ме с живот.
Тя за мен е като кислород.
Без нея животът е измама.
Няма чувства, нито драма .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...