Jan 18, 2005, 8:08 PM

Капчица живот

  Poetry
1.7K 0 0
Тя за мене е една -
вечно усмихната жена.
Красива, нежна и добра,
като момина сълза.

Щом видя ли я аз, 
потръпвам в този час.
Дори за миг кратък и вълшебен,
но той си ми е някакси потребен.

Тя изпълва ме с живот.
Тя за мен е като кислород.
Без нея животът е измама.
Няма чувства, нито драма .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...