Сутрин на твоя прозорец
намериш ли капка роса,
за единствено нещо те моля -
вземи я за малко в ръка.
Ще видиш във нея лъчите
на изгрева, току-що роден,
и пътя, по който звездите
вечер те водят до мен.
Ще видиш онази пътека
и брода на онази река,
където ти каза ми: Нека.
И стана тогава жена.
Сутрин на твоя прозорец
намериш ли капка роса,
от мен запази я за спомен -
капка от Онази Река.
© Иван Мишев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
