Капки гласни струни
Валя ме дълго,
докато вървях към пейката -
онази нашата,
пребоядисана наскоро в бяло.
Вървях през мислите ти
рано
и чувах
ромона на звънките фонтани -
небесни изворчета,
ласки тихи
на ехото,
пречистило катрана
полепнал в дробовете на деня...
Дъждовни капчици,
целувки скрити на обич
плътна
в гласните ти струни
бе огнена вълна на допирa
заливащ
като с лава
през телефонната слушалка...
Слухът изгаря в думи -
огнен пламък,
нанизани танцуващи езичета
от чувствата разпалени
във трепет на съзвучност блага,
добили смисъл през сърце,
изпълнено
по детски в чиста радост ...
Блаженство на духа,
в което приливът
солен
е глътка истина –
необходимост за живот,
създала съвършенството по цвят
и форма...
Стоя в дъжда
на ъгъла на пейката и чакам те,
захвърлила
чадъра пъстър настрани...
Гласът ти само,
като звучност преминава
и гали,
плиска се в сърцето тихо...
Очаквам те,
а ти пристъпваш
бавно,
бавно
с букет от рози -
разпъпили усмивки в устни алени,
разтворени в целувка –
капка сила ...
Когато приближи,
почувствах
твоето присъствие как се излива
и слънцето
непредсказуемо изгря...
Превърнахме се в багри на дъгата
обрамчила
безкрая с гласни струни –
любов израстнала до пълнота...
Слухът гори,
а думите са живи
и между паузите ... мислите се къпят
в опиянената душевна красота...
Обичам те,
обичай ме.
Денят пристъпва
и ни залива с трепетни слова ...
(Листа е напоен
от капчиците гласни струни ...)
© Йоанна All rights reserved.
