Капучино
Виждам те как поглеждаш нагоре
и поръчваш за двама ни капучино.
Ръцете ти спокойно лежат между нас,
но знаем, че е съвсем привидно.
Защото, когато погледът ти се върне,
ще легне до тях, върху масата.
И не, за да скриеш смущението си,
а да не разчета езика на тялото ти.
За да не питам защо сме тук,
да кажа нещо за времето.
Ти с благодарност да ми отвърнеш
и да добиеш смелост да ме погледнеш.
"Денят е хубав!", ще се усмихнеш,
сърцето ти ще се свие под ризата,
защото, дявол го взел и проклето да е!
Повикал си ме, за да ме видиш...
И си чакал този крехък момент,
сънувал си го
и си го разигравал.
А сега, като в посредствените романси,
търсим тема за разговор.
Все едно, че не сме се любили,
и не сме си казвали, че се обичаме.
И не сме се питали какво ще бъде,
ако пътищата ни се разминат.
Какво ще бъде ли? Ето, това е!
Ръцете ти са отпуснати между двама ни,
а аз преглъщам с капучино тъгата
и сбърканите сигнали на тялото ти.
© Ирина Колева All rights reserved.
