Караваната на съседа
Подарък взех му, нал' сме хора,
аз набор ключове-звезди,
че скърцаше му с плач ресьора
и ме събуждаше в зори.
Откакто тази каравана
качи в поляната с треви,
каквато работа подхвана –
все този "скръц" ще се яви.
Прибра подаръка на рафта,
бутилка ледена поби,
салатката на пуфта-пафта
той за мезенце надроби.
След пийването ни просторно,
тъй, деликатно, се реших
да му намекна за ресьора,
че чува се в квартала тих.
Да стегне там три-четри гайки,
та мир да има и да спим
и бодри, с кецовете Найки,
баирите да прекосим.
Послушал беше ме съседът,
но пак се будя рано в три,
към караваната поглеждам
и мисъл нова ме върти.
Не знам кога в нощта работи
върху съседката-душа
и ставаше ми малко кофти
хармонията, че руша.
И мисълта все там полита:
задоволена ли е тя,
пропусната ли е? – се питам –
та през деня да я теша.
© Иван Христов All rights reserved.
