Dec 15, 2007, 10:27 AM

КардиоТОМия

  Poetry » Other
1.4K 0 30
Вратите.
Бяха заключени.
Вече не.
Защо?
Защо ги отвори?
Бяха залостени.
Запечатани.
Безбройни гробници.
И костници...
На болките.
Недоизчакали
Зарасване във белези.
Отвори ги.
Вратите. Влезе ли?
Зад тях...
Безбройни шкафове.
И лавици.
На тях.
Амурени ковчези.
Сърца. Във епруветки.
С етикети.
И със надписи.
Прочете ли ги?
По-добре, ако не си.
Не са приветливи.
Не си добре дошла.
Не си...
Но ги видя, нали?
Сърца. Във епруветки.
С надписи.
По етикетите.
Не само имена.
А също болка.
Толкова отчетлива.
На мъртви
обезритмени сърца.


Врати. Залостени.
Нарочно.
Вече не.
Отключи ги.
Защо?
Какво откри?
Изкормени мечти.
Прибрани.
И зарязани.
Без злоба.
Видя ли я?
Онази празна колба?
За тебе е.
За твоето сърце.
Прободено.
Когато...
...ако вече и не е.
Питам те?
Защо вратите?
Нали видя,
че те са запечатани?
Видя ли как туптят?
От смърт
мечтите?
Макар и живи...
С тез модерни препарати.
Унизително.
Да видиш толкоз болка.
Грижливо подредена.
Култивирана.
Отчетливо запаметена.
Привидно непредвидена.
Болка.
Очевидна. Скрита.
Зад врати... отворени.
Сърцата обезритмени.
И толкова.
А бях заложил
на забвение...
всичкото...
което съм обичал.
Така съм се научил.
Да убивам.
Следите да прикривам.
И... заключено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисля,че получих аритмия,Тома
  • Аплодисменти за прекрасния стих!!!
  • Малко повече разкъсано от нещата, които по принцип мъ възхищават у Ваше творчество. Ама пък си пасва на съдържанието.

    *оф топик:
    Бе Тома, гледам, прекръстил си се. Та са сетих за прекрасния японски обичай да си сменяш името всеки път, когато ти се случи нещо, което преобръща живота ти. Стана ми интересно квой туй дето те е впечатлило толкоз. Па се поразрових малко и видях въпросното нещо. Честито ти име*
  • Тома... май ставаш все по-добър.. в разчастването. И макар да съм пропуснала личните ти благодарности към всеки по-отделно аз Отново ще твърдя, по-нагоре, че това твое творение сътвори БезумноСилноЖиви Усещания в мен
  • Направо съм гол от обезпризнателности. Благодаря ви, лейдис! енд жентълмен!
    Майче, мислех, че всеки път от мене имаш аритмия.
    Рени, шта смачкам от прегръдки, де!
    Нели, шта разтрия акупресурски.
    Нежни благодарности се плъзгат нагоре, за да запецнат в усмивката на Вилдан.
    Мариола, радвам се, че те вълнувам.
    Мариета, познавам страшен офталмолог! (уф, така ли се казваше)
    Отново благодарности се валят нагоре по списъка...
    Дескаа, гуш...
    AGRESSIA, за новите членове на клуба, членският внос е празна колба! За справки - личен мейл
    Ице, тенк ю, че те има

    Благодаря на всички, които освен поезия, четат и моите death-metal шизо рими. Поклон вам!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...