КардиоТОМия
Вратите.
Бяха заключени.
Вече не.
Защо?
Защо ги отвори?
Бяха залостени.
Запечатани.
Безбройни гробници.
И костници...
На болките.
Недоизчакали
Зарасване във белези.
Отвори ги.
Вратите. Влезе ли?
Зад тях...
Безбройни шкафове.
И лавици.
На тях.
Амурени ковчези.
Сърца. Във епруветки.
С етикети.
И със надписи.
Прочете ли ги?
По-добре, ако не си.
Не са приветливи.
Не си добре дошла.
Не си...
Но ги видя, нали?
Сърца. Във епруветки.
С надписи.
По етикетите.
Не само имена.
А също болка.
Толкова отчетлива.
На мъртви
обезритмени сърца.
Врати. Залостени.
Нарочно.
Вече не.
Отключи ги.
Защо?
Какво откри?
Изкормени мечти.
Прибрани.
И зарязани.
Без злоба.
Видя ли я?
Онази празна колба?
За тебе е.
За твоето сърце.
Прободено.
Когато...
...ако вече и не е.
Питам те?
Защо вратите?
Нали видя,
че те са запечатани?
Видя ли как туптят?
От смърт
мечтите?
Макар и живи...
С тез модерни препарати.
Унизително.
Да видиш толкоз болка.
Грижливо подредена.
Култивирана.
Отчетливо запаметена.
Привидно непредвидена.
Болка.
Очевидна. Скрита.
Зад врати... отворени.
Сърцата обезритмени.
И толкова.
А бях заложил
на забвение...
всичкото...
което съм обичал.
Така съм се научил.
Да убивам.
Следите да прикривам.
И... заключено.
Бяха заключени.
Вече не.
Защо?
Защо ги отвори?
Бяха залостени.
Запечатани.
Безбройни гробници.
И костници...
На болките.
Недоизчакали
Зарасване във белези.
Отвори ги.
Вратите. Влезе ли?
Зад тях...
Безбройни шкафове.
И лавици.
На тях.
Амурени ковчези.
Сърца. Във епруветки.
С етикети.
И със надписи.
Прочете ли ги?
По-добре, ако не си.
Не са приветливи.
Не си добре дошла.
Не си...
Но ги видя, нали?
Сърца. Във епруветки.
С надписи.
По етикетите.
Не само имена.
А също болка.
Толкова отчетлива.
На мъртви
обезритмени сърца.
Врати. Залостени.
Нарочно.
Вече не.
Отключи ги.
Защо?
Какво откри?
Изкормени мечти.
Прибрани.
И зарязани.
Без злоба.
Видя ли я?
Онази празна колба?
За тебе е.
За твоето сърце.
Прободено.
Когато...
...ако вече и не е.
Питам те?
Защо вратите?
Нали видя,
че те са запечатани?
Видя ли как туптят?
От смърт
мечтите?
Макар и живи...
С тез модерни препарати.
Унизително.
Да видиш толкоз болка.
Грижливо подредена.
Култивирана.
Отчетливо запаметена.
Привидно непредвидена.
Болка.
Очевидна. Скрита.
Зад врати... отворени.
Сърцата обезритмени.
И толкова.
А бях заложил
на забвение...
всичкото...
което съм обичал.
Така съм се научил.
Да убивам.
Следите да прикривам.
И... заключено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тома Кашмирски Всички права запазени
*
