Не искам да тръгваш - имам среща с Душата ти.

Не затваряй прозореца на мрачната стая -

 може лъчи да проблеснат сред сенки

в минута за кратка молитва към себе си.

Какво е словото за полето, поело грешки

на грешници праведни? В бялото слято

се къпят нашите мисли.

Не желая да тръгвам - имам среща със Кармата.

Не искай на мрачното в мен да говори за щастие.

От него би могъл да поискаш

да стане птицата в клоните и в своята статика

да очаква бурята в поелия я простор.

Не отлитай! Ни днес, ни утре!

Като бесен сън на разблудна душа те поемам.

Чрез него могат вълните морски да влеят

прохлада в самотните ни души.

И в тътена да се сподавят

в стонове от вселенската шир.