По пътя в локвите водата неспокойна,
шуми под капките на падащия дъжд.
А слънцето с усмивка непристойна,
като девица любопитна, топла, знойна,
отблъскваща ухажване на мъж,
под облаците скрива свойта плът.
Земята се намусва. И сърдито
в гримаса кална своето лице,
показва на небесното корито,
надвиснало над нея в неприкрито,
желание - с порой да изпере
и най-закътаното земно петънце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up