Aug 9, 2008, 1:48 PM

Картина

978 0 5
http://www.youtube.com/watch?v=NOzIdqBKy6k&feature=related
 


Морето стана

сребърно и бяло.

Целувката на Слънцето

го разтопи.

С облачета

пухкава сметана

кожата му,

цялата, покри.

Отпивах

от любовната магия

бяла тишина и светлини.

За миг така

морето бе картина.

 

 Защо потрепна и я разруши?




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Ивче! Надявам се често да имам щастието да се докосвам до такава красота сред природата!
    Поздрав!
  • Много нежен стих! И на мен ми хареса! Поздрав!
  • Благодаря , момичета! Удоволствието е и мое да получавам такива отзиви от вас !
    Южни поздрави и усмивки !
  • не е било съгласно с някой щрих
    хубаво е!
    Поздрав!
  • Прекрасен стих!!!Благодаря за удоволствието!!!
    Поздравчета!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....