Мастилено-небето,
а залеза-червен.
И златно е кубето,
а фона е зелен.
И птица-долетяла,
е кацнала на клон.
По пътя-полетяла,
една каруца с кон.
Девойка с бяла кърпа
размахва и камшик.
Юзди на коня дърпа
във юлския топлик.
Картина от пейзажа
във рамка от очи.
А слънцето е стража
със мечове-лъчи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
