Jan 11, 2011, 9:04 PM

Картина от тъга

  Poetry » Love
778 0 7

Самотни капки дъжд

се стичат по стъклата...

Обляни в тъга по теб са

дори и улиците тази вечер...

 

Очите си притварям плахо

и виждам твоя образ,

толкова далечен...

 

Сълзите капят тихо в душата...

Къде е любовта?...

Защо отново в мен сега

рисува самотата?...

   

 

 

                               

                                           април 2009г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...