Jul 31, 2007, 10:12 PM

Картината на любовта

  Poetry
1K 0 1

Картината на любовта

Две човечета малки на картината сива
се радваха на любовта си тъй красива
Той я хвана за ръка и тихичко изшептя:
"Обичам те повече от всичко на света!"


И тя в него бе до полуда влюбена,
и той обичаше я силно без пощада,
но любовта им силна бе погубена,
оставяйки момичето да страда.


Това е историйката тъжна,
тя изкрещя "Ела да те прегърна!"
А той без милост й обърна гръб
и потегли по своя дълъг път


Без думи, без усмивка и дори тъга
денят се смени с мрака на нощта,
а сърцето, душата и ума й полудели
напуснаха щастливите  предели.


Всеки от тях зави по своя завой,
без да се пита "Къде е, как и с кой?"
И двамата от болката съкрушени
потеглиха към съдбите си предопределени


Това показваше картината стара,
разкриваше любовта им млада,
която твърде ярка бе за реалността,
затова бе убита от ножа на ревността...


Но под картината пишеше "Не се предавай,
нищо от днес за утре не оставяй!
Не се предавай на болката и мрака,
защото не знаеш какво щастие те чака!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...