Картини
Окъпани от Слънцето поляни,
със духовете на мечти, танцуващи по тях,
безбрежни ветровити океани,
своите песни, посветил на теб, им завещах.
Върхове, усетили моите стъпки,
повтаряха ти името след мен,
споделяха и мойте тръпки,
когато чувствах се отдалечен.
Реките, срещу мен течащи,
говореха за теб със свойто ромолене
и галеха ме със лъчи блестящи,
проблясващи във тяхното кипене.
Това във свойто скитане видях
и пазих парчета малки от света,
това в сърцето си събрах,
ако го приемеш с теб да споделя...
© Никодим Сертов All rights reserved.
