Картографиране на сънища
КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЪНИЩА
След свъсен залез ли отивам
далече нейде – в пустошта,
в обраслата със троскот нива
и подивелите жита,
покрай рекичката – замряла
след глъхнещите гласове?
И не разбирам как успява
земята да ни побере.
Та аз съм сянка в пущинака
подлъгана, че някой тук
внезапно се е върнал – сякаш
се буди старият капчук,
дуварът се облича – сринат,
в зелена роба от бръшлян.
И питам се – дали е минал
Бог край обречения храм,
щом сънища са всички гледки
и спя далече – във града,
на дядо в жълтата жилетка
преситени молци скимтят,
чеизът бабин е мухлясал –
продадох пафтите – за скрап,
и дъх на билки не разнася
в стайчето тъмният долап.
И с ирис – от върба отсечен,
очите ми са празен дом,
във който се стопявам вечер
без капка обич, мълчешком.
© Валентина Йотова All rights reserved.
