Картоиграчи
(по картината на Сезан)
Нощ ли е навънка? Или ден?
Играят строго, като за последно.
Единият досущ е като мен.
А другият прилича май на тебе.
Живот – игра. Те в нея – той във тях.
Дано Съдбата се смили, че – ето! –
ангелът-пазител отлетя,
а дяволът се хили зад шишето.
Душите си залагат. И дължат.
Очите са им станали на зирки.
Не зная само – карти ли държат,
или пък разгръщат стихосбирки.
Нощ ли е навънка? Или ден?
Играят строго, като за последно.
Единият досущ е като мен.
А другият прилича май на тебе.
Живот – игра. Те в нея – той във тях.
Дано Съдбата се смили, че – ето! –
ангелът-пазител отлетя,
а дяволът се хили зад шишето.
Душите си залагат. И дължат.
Очите са им станали на зирки.
Не зная само – карти ли държат,
или пък разгръщат стихосбирки.
© Райчо Русев All rights reserved.
