Jan 10, 2010, 12:45 PM

Картоиграчи

Poetry » Other

1.2K 0 15

(по картината на Сезан)

Нощ ли е навънка? Или ден?
Играят строго, като за последно.
Единият досущ е като мен.
А другият прилича май на тебе.

Живот – игра. Те в нея – той във тях.
Дано Съдбата се смили, че – ето! –
ангелът-пазител отлетя,
а дяволът се хили зад шишето.

Душите си залагат. И дължат.
Очите са им станали на зирки.
Не зная само – карти ли държат,
или пък разгръщат стихосбирки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anahid (Анахид Чальовска)

Маестро Райсън /ще си позволя да заимствам Името, което колега от този сайт ти даде, и което изключително много ти прилича!/
Свалям Ви шапка!

2010-01-12T18:09:32+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... дори от ръкавите си вадят стихове, Райсън...!

2010-01-12T13:43:17+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Представих си картинно-те играят.
Изгубилият после рецитира.
Ако му падне ангелът накрая -
тогава дяволът предлага рециклиране

2010-01-11T21:39:04+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

така си е...държат в ръце стихосбирки...
Райсън, ти си невероятен...

2010-01-11T12:42:16+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Мъдър си, приятелю!
И ще победим...нали знаеш!

2010-01-11T09:32:05+02:00