К А Р Ъ К

В сравнение със мен, горкият   

Марко Тотев си е късметлия.

Сега ще ви разкажа

за моите залози.

Туй, дето ще покажа

са страшни куриози.

Играя я играта

години вече десет,

от някоя си дата

ме колят и ме бесят.

Още отначало

Сампдория да кажа

хубаво играли -

изгледах репортажа,

ала този гол

никакъв не влиза,

ударите - бол,

мачът се изниза.

А си бяха тим

с множество юнаци,

трудно победим

даже на „Меаца”.

Със Верон в средата,

и Виали тука,

а пък на вратата

пази Палиука.

Манчестър да бие

Чарлтън с три на два,

писах, а и ми е

Юнайтед по душа.

Моите си водят

много убедително,

с три-един и ходят -

нищо удивително.

В следващият миг

Чарлтън отбеляза -

не е тим велик,

ама ги поряза,

но пък мене не.

Скочих през глава

и на колене

виках: ТРИ на ДВА!

Радвах се, че зная,

станах и дивях,

само че накрая

просто онемях.

Чарлтън изравниха.

Три на три и край.

Пак ме те избиха.

Нищо чудно май?

Туй дотук е нищо,

аз сега стартирам,

следващото вижте,

вече се нервирам.

Късен мач в неделя.

Юве пак гостува.

Доста ще обеля,

щото ми се псува.

До сега Каляри

слабо се представя,

тези измекяри

всеки ги оправя.

мачът се понесе,

като по вода,

Юве си поведе,

Каляри заспа.

Не така, обаче,

мислеше си Дзола,

дребното юначе

дебнеше за гола.

Времето изтече,

дълъг пас отдясно,

малкото човече

скача там натясно

между исполина

Лилиян Тюрам,

Канаваро зина,

ала беше ням.

Гол с глава на Дзола?

О, невероятно!

На Буфон е гола!

Просто непонятно!

Изравнил с глава ли?

Точно пък и Дзола?

Други път едва ли

телето под вола?

Инч и половина

с грозничко лице,

парсата отмина

моите ръце.

В събота съм писал

четири ремита.

Койт’ ме е орисал,

конят да го рита.

Трите съм ги хванал,

гледам телетекста,

на крака съм станал,

ако хвана - екстра.

Уигън домакин,

Чуковете гости.

Един е на един,

мачът се залости.

Другите са крайни,

ала този не,

по причини тайни

само той не ще.

Почнаха да мигат,

мачът стана двойка,

думите не стигат -

за едната бройка.

После във неделя

същата картина,

исках да спечеля,

ама се размина.

Болтън ще гостува,

Боро ги приема,

пак ми се допсува,

но ще се съвзема.

Първо полувреме -

тринки безответни,

второ полувреме

също три - ответни.

Мачът се закучи,

викам ще го хвана,

но се не получи -

нищо пак не стана.

Боро победи

във самия край,

с четири на три -

кой да го познай?

Другите познах,

до един, без грешка

и си останах

с моята болежка.

Моята болежка

вече е позната,

гледам със насмешка

и следя играта.

Тъй е то, защото

все пак е игра,

или пък е тото,

но не е шега.

Мойта несполука

си е само моя,

вземи си поука -

да не стане твоя.

И накрая вярвай,

не губи кураж,

мъката изтрайвай -

ИМА ДРУГ ТИРАЖ!