Apr 18, 2017, 3:07 PM

Катаклизъм

  Poetry » Love
1.3K 5 3

***

Светът ми се срути

Очите ти бяха метеорит

Разклати земята под нозете ми

Заваляха нажежени камъни

Избухна Везувий - Помпей се загуби

Лава потече 

Покрай мен 

Въздухът пареше като ад

Земетресение десетта степен

И тогава, товага каза

- здравей

 

( Тогава разбрах, че вече не съм човек)

 

***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Султан Ангелов - DESTUR All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....