Катана
Мълчиш, приятелко добра,
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести –
победен плам, разливаща се правда,
болка и истина без капка свян.
Звъниш, приятелко красива,
щом удар тежък понесеш,
но твойта воля, като огън дива,
не можеш ти да предадеш.
И режеш като остра дума,
пробождаш като светлина,
но фина си и толкоз нежна,
че име носиш на жена.
Но твоето сърце метално
не може да се примири,
и острата ти вяра реже,
прогонва мрак и клевети.
И само в вярната ръка,
обичана се чувстваш, зная...
Затуй сега си почини –
поспи на пояса ми в сая.
© Lyudmila Stoyanova All rights reserved. ✍️ No AI Used
