Катарзисите идват в 12:00ч.
Малко преди полунощ
ми се счупи обувката,
докато тичах
да търся доверие
в лоното на ледена нощ.
На принца отдавнашен
забравих целувката,
сънливото бързане
се изливаше... като скоч.
Точно в дванайсет без пет
по измръзналите ми нозе
пълзеше...
асфалтовият грозен път.
И осъзнах,
че не съм Пепеляшка,
а моят принц...
в пияната полунощ
е на дванайстата си чашка.
Счупеното... щастие
ли ми донесе,
или куцащото убеждение,
че съм сама?
Точно в дванайсет
неувереността ми се свлече.
Магиите идват
в полунощ... при пияната.
...
Вървях боса,
без да търся
насила вдъхнато...
доверие.
Моят катарзис
беше с лице
на възмездие,
прокраднало се
по нощния
асфалтов път,
по който оставих
грозното минало
и се затичах
към следващия...
принц,
чието сърце
все още не е...
изстинало.
Може би дори
е трезвен
и поправя
счупени токове...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
