Катастрофа
Катастрофа
Беше ден съвсем обикновен,
докато не звънна телефона,
в слушалката с глас сломен
съобщават ми за тежка катастрофа!
Там, до старото дърво край пътя,
където срещнаха се нашите души,
изпод останките на автомобила
безпомощен се бориш, за да се спасиш.
Кръв попила е в студената земя,
немощно и наранено тялото лежи,
отметнал настрани глава,
умираш пред препълнените ми очи.
Силно стискаш ми ръката
в последния ти миг да те успокоя,
думите ти запечатвам в душата:
„Не ме оставяй, не мога сам”!
Изтерзан от болка се превиваш,
с очи ме молиш тя да спре,
в миг клепачите притваряш
и настъпва краят на мига!
Пулса не напипвам, не улавям,
всичко в мене се смрази,
в скута ми сърцето ти угасна,
побеляха розовите ти страни.
Днес за мен е ден на траур!
Днес съдбата всичко ми отне,
в ковчег полагам твоите останки в земята,
да почиваш в мир, далеч от мен!
Всяка сутрин аз ще идвам
тук, до гроба ти, с цвете в ръка,
там до старото дърво да спомням,
утеха да намеря за сломената душа!
П.С.: Написах това стихотворение по повод: „Войната по пътищата”, с апел да бъдем внимателни и солидарни! Посвещавам го на всички онези, които са загубили свой близък по този нелеп начин!
© fervor All rights reserved.
