papacot (Пламен Бочев)
19 16
May 17, 2009, 9:21 AM

Катерачо 

  Poetry » Other
655 0 2

Настъпил си гнездото на орел.
Сега, на слизане,
при Нея ли се връщаш,
катерачо?
И раните, от вълците изблизани,
ли носиш вкъщи?
Недей, не бързай.
Въжето си спасително
стегни около шията
и скачай –
това едва ли е
последната ти крачка,
катерачо.
За Нея не мисли. Заради нея
бе тръгнал да повдигаш планините.
А долу, в избата на мойрите,
е виното от лудо биле и метличини.
Пробойните
по слепия си череп не пълни с татул,
ще ме разплачеш.
И утре Тя ще те обича,
катерачо.

© Пламен Бочев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??