Като
Като козата съм дива,
като кактус бодлива.
Като слънцето грея,
като дъгата се смея.
Като пламък танцувам,
като буря бушувам.
Като Марта се мръщя,
като спомен се връщам.
Като вулкана избухвам,
като тътен заглъхвам.
Като котенце мъркам,
като пиленце пърхам.
Като жена те обичам,
като порой те повличам.
Като мъгла съм химерна,
като морето съм черна.
Като път съм безкрайна,
като магията тайна.
Като ловеца те дебна,
като хляб съм потребна.
Като неволята глуха,
като пустиня съм суха.
Като дъждец ти ръмя,
като войната гърмя.
Като бич съм жестока,
като песен дълбока.
Като стая съм тиха,
като сън многолика.
Като струна съм нежна,
като океана безбрежна.
Като мисъл безкрайна,
като слово омайна.
Като водата съм нужна,
като кафе те събуждам.
Като есен съм тъжна,
като сълза се изплъзвам.
Като стихия помитам,
като птица отлитам.
Като блудница грешна,
като сирак безутешна.
Не задавам въпроси
ти за мене какво си.
Такъв си те искам -
без име, без лик си.
© Елфида Георгиева All rights reserved.
