Като април
Ти идваш винаги като април -
усмихнат, лековато влюбен.
След стъпките ти не остават и следи,
а никнат минзухари развълнувани.
Със теб нахлува удивително небе
и мирис на разцъфнала фиданка,
зелен откос в безименно поле,
изкусна, жизнерадостна примамка.
Ти идваш винаги като април -
безгрижен, относително лъжовен,
с две шепи дълговременен светлик,
а нощем - екзалтирано дъждовен.
Подминал в тръс и зимата, и март,
нахално се провираш през вратата.
Ти винаги си идвал ей така -
наслука, обичливо и за кратко.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
