Като диплодоки (по В.Петров) - Стихотворение за конкурса на "Откровения"
С преклонение и извинение пред великия (за мен) Валери Петров!
Музички хвъркати и Пегас крилати
копят и се зверят, пействат и треперят,
ще ли ги познаят или ще нехаят,
кой под псевдонима крие свойто име...
Ала нещо става - чувстваме го всички,
като си напрегнем умните главички.
Мислят, че добили челюсти зъбати,
но ни демонстрират нрави най-познати.
Рими уж подреждат, даже мислят – ловки,
всъщност, нищо ново – само птичи човки.
Все тъй удивени, но не и наивни,
с постове се борим – тежки и масивни,
с двойки “мълчаливи” и със груби думи,
без да се замислят, че си просят гуми...
Мислят, щом сме с login в миналото време,
могат да ни пратят папрат да пасеме...
И какво да сторим?...
Хайде по-полека
всеки да си хвърка в своята пътека!
Че във обстановка, сложна като тази,
от такива сайта няма да опазим...
Ако искат нека, те да си се хвалят -
може да си слагат и медали даже,
но от туй по-ясни повечето строфи,
няма да ни станат – все ще са си кофти,
все ще си се смеем на пернати музи,
луди-полудели по конкретен юзер...
И не може нищо тук да се извърши,
тъй като процесът става твърде бърже...
Нека да си пишат и да си се славят,
нека на поети те да си се правят...
Само мълчаливо вий ги подминете,
нека да се гонят сами с ветровете,
че муха се бие твърде лесно с вестник,
а “творец” - с мълчание,
но пък буревестно...
Като диплодоки ще ги разбереме,
даже, обещавам, да не ги ядеме.
Само ще поставим в залите музейни
техните творения - твърде безидейни,
като обяснение 'що от памтивека
трудно е достигнал в този век човекът...
п.п. Пародията няма нищо общо с действителни лица и събития. Тя е... принципна, затова очаквам повече усмивки, отколкото "скърцане със зъби"...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
Но при мен има дълги периоди, в които животът ми просто се случва и без стихове... 
