Sep 12, 2010, 9:23 PM
Като диплодоки (по В.Петров) - Стихотворение за конкурса на "Откровения"
С преклонение и извинение пред великия (за мен) Валери Петров!
Музички хвъркати и Пегас крилати
копят и се зверят, пействат и треперят,
ще ли ги познаят или ще нехаят,
кой под псевдонима крие свойто име...
Ала нещо става - чувстваме го всички,
като си напрегнем умните главички.
Мислят, че добили челюсти зъбати,
но ни демонстрират нрави най-познати.
Рими уж подреждат, даже мислят – ловки,
всъщност, нищо ново – само птичи човки.
Все тъй удивени, но не и наивни,
с постове се борим – тежки и масивни,
с двойки “мълчаливи” и със груби думи,
без да се замислят, че си просят гуми...
Мислят, щом сме с login в миналото време,
могат да ни пратят папрат да пасеме...
И какво да сторим?...
Хайде по-полека
всеки да си хвърка в своята пътека!
Че във обстановка, сложна като тази,
от такива сайта няма да опазим...
Ако искат нека, те да си се хвалят -
може да си слагат и медали даже,
но от туй по-ясни повечето строфи,
няма да ни станат – все ще са си кофти,
все ще си се смеем на пернати музи,
луди-полудели по конкретен юзер...
И не може нищо тук да се извърши,
тъй като процесът става твърде бърже...
Нека да си пишат и да си се славят,
нека на поети те да си се правят...
Само мълчаливо вий ги подминете,
нека да се гонят сами с ветровете,
че муха се бие твърде лесно с вестник,
а “творец” - с мълчание,
но пък буревестно...
Като диплодоки ще ги разбереме,
даже, обещавам, да не ги ядеме.
Само ще поставим в залите музейни
техните творения - твърде безидейни,
като обяснение 'що от памтивека
трудно е достигнал в този век човекът...
п.п. Пародията няма нищо общо с действителни лица и събития. Тя е... принципна, затова очаквам повече усмивки, отколкото "скърцане със зъби"...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Ама, аланкоолку, като ти е дадена дарба какво правиш с нея? На когото много е дадено, от него много ще се и търси!"
Тези думи от коментара ти аз към тебе ще ги отправя.
Защото не само това ти стихотворение, цялата ти дарба е достойна за Валери Петров. Не се различавате даже.
А вече четири години не си постнала нищо.
Да, във форумите си "луд форумджия", и щастлив съм, че с тебе се оказваме от една и съща страна на барикадите,но това не може и не трябва да заменя творчеството.
Още повече - талантът ти е такъв, че творчеството за тебе не може да е като труд на селскостопански труженик, както пише Марина Цветаева:
"В поте пахущий, в поте пишущий", а
"Нам известно иное рвение:
льохкий ветер в кудрями пляшущий -
дуновение-вдохновение!" -
-
Христос воскресе!
Бог да те закриля, Ена!
Тук съм, ама у форума и то отвреме на време, че хич нямам време
Като се позамогана с него, ще наминавам по-честичко.
А сайтът... той отдавна не е същият, но всичко тече, всичко се променя... Нали знаеш, че в реката не можеш да се окъпеш два пъти в една и съща вода?... -
Почти празнично
Свтли Великденски празници!!!
А ТИ КЪДЕ СЕ ГУБИШ, М???
Липсваш... много... сайтът без теб не е същият
Хайде, идвай си вече,м?
((( ))) -
Благодаря, Рада!
И простено да ти е
Но първо трябва да се събера и върна в себе си... че от 3 години бродя разпиляна в извънмението...
Какво да се прави? Krazy Lady.... -
Скъпа, Андрина!Коментара ми няма да бъде за последното ти стихотворение–гледам,че доста са го коментирали.Коментара ми е за всичко твое, което прочетох...И коментара ми е– живей, дишай, усмихвай се, пиши шантава жено!Защото има кой да те чете...Прощавай за"шантава жено", ако не ти харесва, тогава Krazy Lady! С обич!
-
finaltouch (Георги Ванчев),
Той - сайтът не е и кош за емоционални и графомански отпадъци, ама - на, пълен е с такива. -
Всъщност, не е ясно за какво е спорът! Сайтът да не би да е баница, та всеки да иска парче с късметче? Дайте да си публикуваме! А коментарите - какво значение има? Който харесва - харесва, който не харесва - негово право!
-
Харесвам Харпии със собствено мнение и дързост да го изкажат! Поздрав!
-
Сори, господине, няма как да съм ни пред теб, ни зад теб - ние сме на различни планети...
-
Последни думи: "Пред мен, госпожо!". Лека нощ и приятни сънища! Ако случайно съм ви докачил с нещо, станало е без да го искам. Пардон!
-
Аз съм българка, а не англичанка с квадратна глава и такива пишман-кавалери като теб ги пращам там, където им е мястото...
Всъщност, в духа на "английскто" ти възпитание, ще ти кажа, че ти си досадния - не аз, ти вървиш след мен. -
"Досадна" е много по-английско от "Майната ти!" Съгласи се, че това е все пак израз на кавалерство и добро възпитание.
-
Е, човек е любезен до определен етап от спора, както и да бъде изтълкувано това.
След това просто се възползва от израза: "Май*** ти!" -
Когато човек пише дълги проповеди, вероятно се опитва да се самоубеди във важността си. Продължавай. На мен вече си ми досадна.
-
Не, Куш, там се занимавах с доста по-сериозни от твоите теми. И дири си имам, но те не са в твоя периметър от всичко-нищо-знаене . Та, чела съм те, Куш, няколко пъти съм спорила срещу теб, няколко - срещу опонентите ти, но се е случвало и да изчитам цялата ти словолавина под някои теми при теб или други блогъри. Не съм възхитена от прийомите ти, а пък тук да знаеш, че те въобще не вървят. Тъй че, ако си влязал тук за плячка, ще трябва да те разочаровам и да ти рекна, "ОбъркАл си рейса, пич!"
Такива като теб тук е имало и сигурно ще има. Нали разбираш, че не съм врачка и горната пародия не е написана през 2010 год. само заради това, че ти ще благоволиш да се появиш тук през 2013 година?
Да те светна само, че поводът вече го няма тук, но аз и текстовете ми все още сме в наличност -
А ние сме ги ручали Там. Ти всъщност Там сигурно само си прелетяла на метлата, защото не си оставила никаква диря и си дошла да търсиш плячка тук, понеже е по-лесно. Там също имаше една, която гледаше от високо, но взе че сублимира. Помислих, че си ти. Като две капки водичка сте.
-
Не съм Фрина, Куш, не съм Даже не знам коя е, но това е друг въпрос.
Иначе, нали разбираш, че няма как да приема насериозно оценка от някой, който е осмян от пародията ми, независимо от това дали се е разпознал в нея или не?
Та съветът ми е да спреш да се излагаш повече. Такива като теб вече сме ги ручали тук... -
Е, постарала си се, колкото за една четворка. Някои моменти са дори сполучливи. Братски привет от блог.бг!
П.с. Как да не ти върна жеста. Цели ...коментара ми написа и то все любезни.
П.с.с Все ми се струва обаче, че си Фрина. Разсей ми заблудите, ако обичаш, но наистина.
Куш -
Кьде си?
-
Честит Осми Март, Аэлла ! Желая ти много здраве и щастие !
<a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src="http://s17.rimg.info/4fb3fa630cb0458a4e42c5bf4b769800.gif" border="0" /></a> -
КАДЕ СЕ ЗАГУБИ?Препрочетох.
-
И аз чакам, обаче и това - колкото и да се чете - все е хубаво! Много!
-
Аз все още чакам новото ти стихо, като гледам има и много други нетърпеливи като мен, Андри...Ив
-
Ето една усмивка и от мен
-
Печели6 от раз,а някой наистина може да остане без зьби.
-
"че муха се бие твърде лесно с вестник,
а “творец” - с мълчание,
но пък буревестно... !
Много ми беше интересно да прочета -
Да, Генерале, задължава!
Радвам се да те видя (пак)! -
Ти в тази връзка, Харпиевна, спокойно можеш да си припишеш заслугата, за това че си ограмотила един Боромир, с още малко от гръцката митология, 'щото аз до онзи ден хич не си представях що си Аелла, па и Вихър, па и Харпиевна.... :)
Лети си, разваляй вечерите на заслужилите селяци и си пилотирай тялото както ти харесва. Ааа... и от време на време схрусквай по някое врабче. ::)
И си права, че хората могат да полагат мъъъничко труд, всеки ден, за да стават по-добри утре... без значение дали пишат стихове, музика или правят проекти за ядрени реактори.
Застоят е смърт!
Движението е живот!
Успех! ::)
П.С.
Гледам, че още не си отговорила, затова добавям - вчера помагах на другарче, да подобри стилът си! Мисля че мога да бъда почесан... зад ушите поне Па ако и да е с токче ::::::::::::::::))))))))) -
Много се зарадвах на прочетеното....дето викат хората "изкефи ме!"
-
Ти как мислиш, че съм се превърнала в Харпия? Не става всеки път да търся селскостопански самолет. Пък и тарифите им много скочиха, а през зимния сезон все се оплакват - ту горивото замръзвало, ту нямало добра видимост, ту съвсем било мъгливо и не могли да излетят. Лятото пък пръскат реколтата срешу дребните вредители по културата, пардон по културите, а в свободното си време обучават курсанти, пардон, курсисти - ей такива, желаещи да полетят, ама на чужди крила. Та, дручко си е да си имаш собствени и да летиш без да си зависим от горивото, климата и регламентираното работно време. Да не говорим, че за фугурите от висшия пилотаж предпочитам да разчитам на собствените си крила, а не на криле срещу заплащане....
п.п. А за "псевдо-полските работници, които са маскирани мързели, преоблечени като труженици", ако знаеш колко си прав! Огромният проблем не е в липсата на творчески потенциал в много от пишещите, а в потенциалът, който се затрива от мързел с оправданието "аз толкова си мога", "аз просто споделям", "така ми хрумна и никога не преработвам", "аз импровизирам и ескпериментирам". Абе, аланкоолу, като ти е дадена дарба какво правиш с нея? Що я съсъпваш от единия мързел или жажадата за "днешна слава"? Седни, помисли, ако трябва почети, пък тогава пиши. Ако не става като хората пак почети, пак поработи, и пак, и пак и ще стане. Може да не постигнеш съвършенство, но трудът винаги се забелязва и ще бъде оценен.
Защото "На когото много е дадено, от него много ще се и търси"... -
Суха градушка както каза един коментар, е твоята сатира.
Направо гори дупки по дъждобраните на псевдо-полските работници, които са маскирани мързели, преоблечени като труженици!
Дай да прелетим над тях със селскостопанския самолет, да ги поръсим с препарат за дребни биологични паразити - врабци и да си отлитаме по посока Небесната столица, където тече истински поетичен живот а те, след обеззаразяването на синорите, вече няма да идват да ч-ч-ч-чукат под п-п-роз-зорците и д-да ни д-д-д-разнят ;))) (ако знаеш вица ;)
Аре... къш - къш, врАбциии! ::::))))
Лошото е, че без тях животът ще е досадно тих и скучен. Ще ИЗЛИНЕЕМ ОТ ТИШИНА! -
-
Честит празник и успех в този конкурс!!!
-
Мисля много за написаното,човек може да се поучи
-
“Творецът“ с нищо не можеш да го набиеш, Андрина, кавичките го пазят като броня.Да му мислят безкавичните хора и творци...
Шапка ти свалям на куража и енергията, моите понякога...
Поздрави! -
*
-
"Мислят, щом сме с login в миналото време,
могат да ни пратят папрат да пасеме..."
Че кво` като е папрат?Каква салата става!
От нея се отслабва -Облизваш си ръкава...
Научих още тука как с вестник се борави
направо за поука, дискретно за прослава...
-
Олелеееее...Как си ги накъдрила! Като суха градушка си - след теб и наново! Всъщност не знам - явно нещо конкретно е провокирало написването на тези стихове, но казаното си заслужава внимание - и за това, което е казано, и заради начина, по който е казано.
И аз много се смях на свежия ти хумор!
Поздравления! -
"Ала нещо става - чувстваме го всички,"
Отивам за гумички, то не се издържа, тази вечер е купон!!!
-
и трети вид има и трети, викат им гумички
ах, толкова много обичам многозначните думички... -
Прочетох с такова удоволствие стихотворението ти за конкурса и коментарите за него, че освен да благодаря за хубавото настроение, друго, само здраве и нови творчески успехи ти пожелавам. А и да не забравя, лее се като песен, та дали да не измисля аз музиката па да издадем съвместен албум?!
"Все тъй удивени, но не и наивни,
с постове се борим – тежки и масивни,
с двойки “мълчаливи” и със груби думи,
без да се замислят, че си просят гуми..."
Много ти благодаря, че ме подсети да си купя зимни гуми за колата, че то...Леле, то май за други гуми става дума...Айде, приятна вечер и първо място!!! -
я! - заек!
-
скръб, мъка и скърцане със зъби............. се чува от двора на този век )))
много кеф )) -
При само трима участници в конкурса (засега) медалът ни е в кърпа вързан и на тримцата
-
Какво ти скърцане?!... ти мен с вестник ме бий! Муха страх... поет не страх!
-
Excellent!!!
-
Първото място ти е в кърпа вързано!
Поли, кефя ти се от сърце!
(И другия път не подминавай Варна!!!) -
че муха се бие твърде лесно с вестник,
а “творец” - с мълчание,
но пък буревестно...
-
Опасна си!
-
много усмивки за теб...сърдечно.. -
x 1000!
-
Музички хвъркати,както си се крият,
с тези псевдоними могат да забият,
по вечерна доба и по таен час,
само дърта кранта, вместо млад Пегас!
Поздрав за веселото настроение! -
Добре развихрено!!!
-
Май ще спечелиш конкурса! -
"Само мълчаливо вий ги подминете,
нека да се гонят сами с ветровете,
че муха се бие твърде лесно с вестник,
а “творец” - с мълчание,
но пък буревестно..."
!!!
-
От мен - усмивка!
...все ще си се смеем на пернати музи,
луди-полудели по конкретен юзер...
Моя съгражданин Радой Ралин е обяснил състоянието им - Недолюбена жена(думата е по-буквална) - недоклан звяр. -
-
Усмивки, Андри. Бъди!
-
Усмив. Строфи - кофти -- ей това е римата на десетилетието
-
все ще си се смеем на пернати музи,
луди-полудели по конкретен юзер...
юзър-лузър... некак си се връзва
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А за писанието... ще перефразирам Джон Ленън: Животът е това, което се случва, докато ние пишем стихове...