May 17, 2011, 10:07 AM

Като дневен светлик

  Poetry » Love
935 0 12

КАТО ДНЕВЕН СВЕТЛИК

                        На съпругата ми

 

Прелива от очите ти любов

и затова са толкова красиви.

Светът около нас е като нов,

а ние – истински щастливи!

 

И нито сън това е, нито миг,

а нещо чисто в идните години!

Любов, сравнима с дневния светлик,

се спря при нас, не ни отмина.

 

И нека тази ярка светлина,

която щедро Бог дари ни,

не се превърне някога в луна,

а после като въглен да изстине,

 

защото няма да си го простим,

защото, мила, ще е ад в душите,

и в него двама с теб ще изгорим,

както изгарят в самота звездите.

 

16 май, 2011 г.

Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...