Като дреха
„. Не пожелавай нищичко, което...
с везна в теглилка да се мери."
Евгения Тодорова
А аз те меря – дума подир дума
останаха неказаните само
и няколко написани поеми
в трапчники по леглото ми... от рамо
и всичките пътеки посред пладне
втъкани в пясъчни постели
и времето покълнало напразно
на прага ми от стъпки оредели...
... разплитат ме до залеза в утеха –
пропуснатото утре да намеря
и дума подир дума като дреха
някога по мен да те премеря...
