Като две костенурки
Ще си го имаме нашето време
през проблемите и през болката.
Ти никога не си тръгвал от мене,
някак си свързани сме и толкова
нищо, че се целуваме вече с очила,
потропвайки като две костенурки.
Помниш ли някога това беше шега,
някога бяхме толкова млади и луди?
И пак ще си го имаме нашето време,
и пак да правя любов с теб ще си е
пътуване, малка смърт, после раждане,
и косата ми пак ще заспива под твоите
пръсти - лека и нежна, цялото време,
докато ти си в мен, а аз съм съм в тебе..
през проблемите и през болката.
Ти никога не си тръгвал от мене,
някак си свързани сме и толкова
нищо, че се целуваме вече с очила,
потропвайки като две костенурки.
Помниш ли някога това беше шега,
някога бяхме толкова млади и луди?
И пак ще си го имаме нашето време,
и пак да правя любов с теб ще си е
пътуване, малка смърт, после раждане,
и косата ми пак ще заспива под твоите
пръсти - лека и нежна, цялото време,
докато ти си в мен, а аз съм съм в тебе..
© И.Маркова All rights reserved.
