А лятото бе кратко като грях:
Обсеби ме в прегръдките солени,
на чайките в прииждащия смях...
Безмилостно стиха във мен зачена.
Горещата му длан не издържах:
изниза се през пръстите ми – пясък.
По лунната пътека не посмях
да хукна след измамния му блясък.
И с есента покорно заживях:
да ù броя изгубените листи...
Под вятъра преди да стана прах,
в сълзите ù се влях… и ме пречисти.