Харесвам те! Като жена! И не само -

обичам те и си ми надежда и си вяра,

че ще оживея в този свят голям!

Дали защото носиш името на мама

и още с пъпната ми връв

си кодирана в кръвта ми?

Може би! Не знам! Едва ли...

Душата ти обичам,

ах, твоята душа,

която тъй извира от очите...

изгубен се намирам там,

ръцете си протягам към огнище...

Не искам вече да съм сам,

зениците ти с мойте тръпнещо целувам -

тъй силно им усещам топлината,

че толкоз дълго съм студувал...

Но защо отново ме влудява

мисълта за невярната съдба,

която ми навява скорошна раздяла,

а не знае, че без тебе ще умра!

Обич моя, моя тайна магия,

остани до мен с момичешка душа,

безсмъртие от нея да попия

като най-верния ти смъртен във света...

И не само! Не ме забравяй! Не ме губи!

Забравиш ли ме, Вселената ще заридае

от душевната ми рана със сълзи

от звезди - те ще помръкнат и окапят

в затворени завинаги любещи очи...

"Обичам те" не хапе, неповторима,

несподелено само то боли,

чуй го, усети го - и в този и за онзи

свят като песен то звучи...!

Божествен химн е...