Като крадец не искам да надничам
Като крадец не искам да надничам...
Завесата е спусната и тихо
на чакане аз дните си обричам.
На сцената, отвъд, сега е лихо -
като крадец не искам да надничам.
Пиесите ти липсват ми и сричам
с надеждата си реплики любими.
Като крадец не искам да надничам,
кулисите остават си незрими.
Появата ти блян ми е отново,
като крадец не искам да надничам.
Жадувайки чудесното ти слово
не спирам същността ти да обичам.
Като крадец не искам да надничам
и изгрева ти ще очаквам с чувство.
На бъдещето нежността си вричам,
че Любовта е висшето изкуство.
Като крадец не искам да надничам...
© Асенчо Грудев All rights reserved.
