Преследвай ме, лудо бягай след мен,
като ловец след изгубена, бяла сърна,
прегръщай ме, обгръщай ме властно,
като пролетен вятър, разлистващ млада гора.
Попивай ме, бавно докосвай ме с устни,
по теб се разливам, като капка жива вода,
с ръката си спри ме, искам до теб да остана,
като лъч да пригалвам винаги твойта снага.
© Мартина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
