Sep 15, 2011, 10:43 AM

Като любовта 

  Poetry » Phylosophy
535 0 3

Дивно хубава си и шармантна като есен,

с глътка вино ме докосваш, сякаш ме опиваш,

Аз, с широкопола шапка скришом нежност

и с глътка лято - стомната ти ще напия.

Ти ще ме обагряш и с целувки като есен

ще разгаряш даже мрачния (понякога) септември,

и с керван послания ще ме владееш,

за да те обичам - мила и добра Пъструшке!

Тъй ще знам и ще те спастрям като есен,

гладни ли сме -  да преглъщаме до ситост,

непокорни ли  сме - да търсим свои вселени,

пък след нас, ако трябва -  потоп да стане!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пъстрокоса и по-скоро весела
    пръска искри от клонче на клонче.
    Светлоока вълшебница - твоята есен
    носи в шепите радост със вкус непокорен...
  • Благодаря, приятели - душата ми с вас празнува!
  • много красив стих, Мариола...напълни ми душата..
    честит празник на поезията, най-сърдечно..
    бъди щастлива..
Random works
: ??:??