Като малък
Аз не бях Пълководец. Нямах даже рапира,
ала често, на ужким – гледах как се умира…
И умирах за малко… И се раждах отново!
Със юнашка фланелка! И с палтенце готово!
После, слизах от коня, та на коня в краката
да усетя с кръвта си – как рита Земята!...
За да тръгна отново със доспехи железни
срещу вятърни мелници, шахти и бездни!
Като истински рицар от истинска драма
със шлем на главата! И с рапира голяма!
Та когато – Съдбата ме хвърли от коня…
И падна завинаги – после в тревата…
Как искам да чуят и мъртвите даже –
че ме няма във гроба, а съм тук на земята!
© Георги Ревов All rights reserved.
