Jan 19, 2016, 10:07 PM

Като мама

  Poetry » Other
513 0 1

 

Посветено на мама, която се прояви като издържлив герой!

Написано в миговете на очакване операцията да свърши.

Не само майките обичат безусловно. Обичта е двустранна!

 

Погледнах отново към часовника

и така отбелязах часовете до края.

Очаквах само на телефона повика.

Никой не разбра колко се терзая.

 

Няма по-ужасно от безсилието.

Само тръпнеш в глухото очакване.

Мяташ се вътрешно в усилието

да не превърнеш речта в оплакване.

 

Никой не би могъл да ми помогне.

Думите използва, за да утешава.

Кръвта във мен не може да смогне

на дилемата, която ума разрешава.

 

Но и мозъкът е до там ограничен.

Ръцете са свободни, ала оковани.

Изборът един е на друг подчинен.

Страховете насила са приспани.

 

„Тя добре е!”, надеждата прошепна.

А вярата в това е толкова голяма.

Едната ми скула за миг потрепна.

Но аз съм силна! Точно като мама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз съм се убедила, че преживяната поезия е открояващата се.
    Аз лично не искам повече да преживявам това..
    Благодаря ти, Влади!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...