May 8, 2012, 9:57 AM

Като миг

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Със мен ще си сега,

даже и в съня,

ще чакам всеки ден

твоя образ в мен.

 

Ала вече нямам думи,

искам само във съня ми

да ме стоплиш с нежни думи,

а после бягай, върви.

 

Ще чакам всеки ден -

мрак и светлина,

ще чакам този ден,

ти просто вярвай в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Даскалов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...